Тази сутрин бяхме събрани около нашия обичен Учител на върха и в мълчаливо съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. Беше една от онези свежи, прохладни утрини, каквито настъпват в планината след продължителни валежи. Ниско под нас се разстилаха мъгли като обширно море чак до хоризонта. Планините, измити и чисти, се издигаха в прозрачния въздух като нов свят. Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро. Ярките краски на зората преминаха във високи гами, достигнаха едва доловими нежни оттенъци, което показваше, че наближава изгревът. Изведнъж първият лъч блесна. Радостно, мощно, обилно даряващо, слънцето възлезе. Обкръжено със светла искряща диадема, то се издигна тържествуващо и неговия образ отразиха върховете и росните капки в многоцветни краски. Светла пътека се простря върху мъглите под нас.
Тихо от много гласове се произнесоха словата на Добрата молитва. Вдълбочени в себе си, ние приемахме като причастие свещените думи, като небесен хляб, който дава сила и живот и укрепва душата, като светлина, която оправя пътя ни в този свят. После проникновено, в топла хармония, като благодарствен химн се разнесе песента „Духът Божи.“ В тази светла утрин Бог говореше на душите на понятен език.
Учителят каза: „Запомнете тази картина!“
После продължи:
– Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне сама Божественото учение.
Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.
Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“
Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната школа – да изучават Битието.
Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“
Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.
